Карстът в Родопите

България е богата на пещери, понори, въртопи, кари и други карстови форми. Заедно с Испания, Франция, Италия, Словения, Гърция, Босна и Херцеговина, Хърватско и Румъния страната ни се нарежда в челната десетка в Европа по богатство и разнообразие на карстови образувания. Карстът заема 22,7% от територията на България (25 171km2) и е развит върху различни по възраст, дебелина и напуканост карбонатни скали (варовици, доломити и мрамори). До момента у нас са открити и проучени около 5300 хоризонтални и вертикални пещери. Най-много и най-разнообразни карстови форми има в западната част на Стара планина (Врачанска планина, Понор), Предбалкана и Родопите. По-бедни, но понякога с уникални подземни системи, са Пирин, Витоша, Странджа и Славянка.

Карстът в Рило-Родопската област, към която освен Родопите спадат Пирин и Славянка, е разпространен почти повсеместно и се простира върху 1966 km2, което прави приблизително 8% от карста в страната. Той е на трето място по площ след Дунавската и Старопланинската области и е образуван главно в протерозойски мрамори (88%) и в по-малка степен – в триаски и палеогенни седименти (11%). Според класификациите на Попов (1976) и Райчев (2002) в Родопите са обособени 10 карстови района, от които 7 в Западните и 3 в Източните Родопи.

В зависимост от произхода и начина си на формиране пещерите в Родопите се делят на два основни типа – карстови и вулканични (лавови). Към първата категория спадат над 550 карстови обекта, разположени както в Западните, така и в Източните Родопи. Лавовите пещери са много по-малко на брой и се намират предимно в източната част на планината. Според Колев (1989) на територията на Родопите са открити и изследвани 77 пещери с вулканичен произход. Най-дългата карстова пещера в Родопите е Ягодинската пещера (Имамова дупка) при с. Ягодина (8501 m), която е трета по дължина в страната. Най-дългата вулканична пещера е Коджа-ин (Голямата пещера) при с. Бял кладенец, Кърджалийско, с дължина 51 m.