История на пещерното дело в Родопите

Проучванията върху пещерите и карста в Родопите започват от времето на Карел и Херменгилд  Шкорпил  (1890–1900  г.),  които  в  монографията  си  “Кражки  явления” (1900 г.) публикуват първите описания на някои карстови масиви, пещери, пропасти и скални мостове в централните части на Родопите. В свой спомен от 1890 г. учителят Атанас Черпоков разказва за проникването на ученици в пещерата Челевешница край с. Орехово и откритите в нея човешки кости и черепи. През двайсетте и трийсетте години на ХХ век зоолозите Пенчо Дренски, Ненко Радев, Делчо Илчев, Нено Атанасов и др. събират материал и правят описания на Харамийската пещера до с. Триград, Сбирковата пещера край Чепеларе, Новата пещера над гр. Пещера, Лепеница край Велинград и няколко други.

Системното проучване на подземния свят в планината започва след 1950 г., когато учителят от Чепеларе Димитър Райчев основава кръжок по пещерно дело. Първите проучени обекти са пещери в околностите на града и около курорта Пампорово. През

1962 г. заедно с Димитър Събев, Стефан Иванов, Славейко Джубров, Христо Кръстанов и други ентусиасти той полага основите на пещерен клуб, който си поставя за цел проучването на карста в Централните Родопи. По-късно към клуба се създават секции по картографиране, климатология, пещерна археология, палеонтология, биоспелеология и други, в които се обучават клубните членове. През 1964 г. започва да излиза списанието “Родопски пещерняк”, където се публикуват резултатите от клубните експедиции, учебно-спортната дейност и научните изследвания. Клубът организира многобройни регионални, национални и международни експедиции, по време на които са открити и изследвани множество пещери в различни райони на планината. До 1970 г. чепеларските пещерняци успяват да изследват над 200 пещери в Родопите. В сътрудничество със специалисти от различни институти на БАН е събрано голямо количество археологичен, зоологичен и палеонтологичен материал. Изследването му разкрива интересни моменти от историята на района и показва богатството на родопската пещерна фауна. След обстойни проучвания на Ягодинската пещера при с. Ягодина, Дяволското гърло при с. Триград и Ухловица при с. Могилица те са благоустроени и отворени за туристически посещения.

DMCA.com Protection Status